Моят съпруг се беше постарал да си помисля, че ме е забравил и до последно не се издаде
Вечерта, когато се прибра от работа се разминахме с

за "Здравей" и когато му честитих празника ме попита какъв ден сме днес

а аз останах толкова разочарована, че чак се разплаках и се обидих, че не е проявил внимание, както обикновено не пропуска да ми подарява цветя и да прави мили жестове. Оставих ги с малката на компютъра и отидох в кухнята да си чистя, когато чух звънене от мобилен

непозната мелодия, но изобщо не обърнах внимание и го повиках да си приеме обаждането, предполагах че е от неговия телефон и вероятно си е сменил мелодията, но той не реагира, а мобилния не спираше да звъни, накрая ядосана тръгнах да търся телефона по звука и се оказа, че идва от една малка, много красиво опакована кутийка

Веднага се досетих, че това е предназначено за мен и че вътре е скрит мобилен, какъвто отдавна исках да си купя, но все имаше по-важни неща от това да си сменя телефона, а пред вратата ме очакваше кошница с невероятни цветя

В началото реакцията ми беше комична, в ръцете си държах хавлия, с която си подсушавах ръцете и го налагах с нея

заради идеята му да ме накара да си мисля, че ме е забравил, но после му благодарих, вечеряхме и си разминихме много ласки
